Мъжът ми ме караше в продължение на години да се чукам с приятеля му!
Много ми тежи , а не мога да кажа на никого за станалото и затова просто реших да пиша някъде. От няколко месеца съм разделена със съпруга ми. Не че не го обичам или че съм намерила някой друг, липсва ми, за обичта може би все пак вече съм на 32 , а сме заедно от 11 влюбване и от тоя сорт отдавна са изчезнали. Дъщеря ми е на 9 и тя остана с него , та и за нея тъгувам. Поне живеем в малък град и мога да я виждам всеки ден. Понеже си тръгнах , познатите ми изкараха приказка че ходя с един колега , но това разбира се не е вярно , но аз не се и опитвам да го оборя защото истината е много по ужасна. Ужасна е защото си тръгнах именно защото не исках да му изневерявам. Защото дълги години му изневерявах , и просто вече ми омръзна. Омръзна ми да се подиграва с мен.
Всичко започна ,около 3 години след сватбата , момиченцето ни тъкмо бе проходило. Една вечер той се прибра пиян (не е пияница но се изпуска от време на време ) заедно с един свой приятел. Не беше късно , детето бе тъкмо заспало , и те не вдигаха шум. Аз седнах за малко при тях. Картината е още пред мен. Говорехме си тихо когато моят изведнъж стана доиде при мен , хвана ме за ръцете и ме изправи, след което опита да свали тениската ми. Аз разбира се опитах да го спра, но той отново ме сложи да седна и задържа ръцете ми над главата . После приятеля му помогна да вдигне блузата ми и да смъкне сутиена. Моя само повтаряше , „тихо да не събудим детето , тихо да не събудим детето“. Е в крайна сметка ме накараха да им правя свирки и на двамата , след което се разделиха.
Бях бясна на моя , може би седмица не му говорех. Знам само че когато приятеля му отново дойде все още не си говорехме. Бяхме си легнали , когато той отиде уж до тоалетна , а се върна с приятеля си. Този път вече ме еба, а моя просто бе седнал отстрани и масрубираше. От тогава до преди шест месеца мъжа ми поне веднъж месечно го канеше . Канеше го на по чашка и да ме оправи както той се изразяваше. Не мога да кажа че не ми харесваше, той бе по атлетичен от мъжа ми , но с годините ставаше и все по жесток. Вземаше някакви наркотици , и буквално можеше да го прави цяла нощ. И го правеше , след посещенията му бях като парцал. Имаше особен смях и малко преди да го отведат (влезе в затвора ) направо ми се изправяше косата когато го чуех, защото знаех че ще „ме почва“. На моя тъпак пък му харесваше, не мога да проумея как на някой ще му хареса да ебат жена му , а още повече по този начин. За толкова години ме е таковал по всички възможни начини, правел е всичко с мен само никога не ме е целувал по устата. Случвало се е да ме е страх да сена или да отида до тоалетна. Дори заради него започнах да пия противозачатъчни. Играеше си с мен както му скимне , а съпругът ми просто маструбираше, или най много да ме накара да му направя свирка след което си лягаше. Разбира се оня си продължаваше , на няколко пъти дори алармата за работа звънваше , а оня още беше върху ми.
Е накрая го вкараха в затвора, и реших че съм се отървала , но не би. Може би месец след това моя , доведе друг „ приятел“. Двамата ме натиснаха ,опитах да се боря , но не успях и оня успя „да ме оправи, че не бях скоро оправяна “ по думите на бившия, но на сутринта веднага си взех чантичката и си тръгнах. Не исках отново да си играят с мен, и с двамата „приятели“ на бившия ми съпруг се знаем от деца. Отогава не съм говорила с него за друго освен за момиченцето ни. Мъчно ми е , но това не е живот. По добре да съм умряла.Тръгнах си и в мен остана някаква празнина, но просто вече не можех да го позволя.