До обяд не можах да осъзная къде се намирам. Спомените от предишната нощ непрекъснато се появяваха пред очите ми. Страхувах се как ще реагирам като видя треньора, но той за мое учудване не се появи сутринта , а момчетата му отидоха да тренират сами. Когато на обед се прибрахме да тренираме ги видях че седят двамата в ресторанта. Беше неестествено да не ида при тях затова отидох при тях. Те ме поздравиха а Ваньо стана и ми дръпна стола да седна което направо ме закова от учудване.
– Спинка ли ти се? – попита Поли
-Да
– Спокойно аз ще гледам след обяд децата , та да си починеш…. няма ли да благодариш на Ваньо
– Моля- гневно отвърнах аз Цялата публикация „Лято на разврата II част“