Валентина Симеонова готвеше в кухнята когато приятеля и донесе телефона защото звънял. Часът минаваше 18 и затова тя искрено се учуди когато видя че я търси директора. Валя бе 27 годишна и от две години работеше като психоложка в училището по чужди езици. Работата и харесваше и тя искрено вярваше че помага на децата. Клиенти и бяха основно деца с проблеми в дисциплината , като имаше и няколко със зависимости. Имаше само едно Мартин- деветокласник с доста агресивно поведение и суицидни наклонности ,от който Валя дори и да не си го признаваше -се страхуваше. Момчето имаше някак си празен поглед , гъсти черни вежди който се сключваха под малкото му чело на вечно обръсната му глава , ниско , но много набито и мускулесто. Бе идвало няколко пъти при нея , основно след сбивания или неприлично поведение в час. Първия и втория път Валя не бе го закачала а го бе оставила да си играе на телефона , но третия път тя реши да опита да го заговори. Момчето я изгледа от глава до пети и продължи да си се заниманва с телефона. Тя само че не се отказа и продължи да го подпитва. .Най накрая то остави телефона и с ехидна усмивка и бе отърнало „ Защо не млъкнеш , идвам само защото си готина путка , а и ми харесва как миришеш. Иначе единствения начин да говоря с тъпачка като теб е докато я еба, затова ако искаш да си говорим вдигай поличката. …Предполагам че няма да го направиш , затова си затваряй устата и чакай да ни мине часа.“ На всяка от срещите им то мълчеше каквото и да му казваше то отвръщаше че ще си говори с нея единствено докато я ебе, след което отново се захващаше с телефона. Какво ли не бе опитвала но безрезултатно. Сега когато директора и каза че същото момчета се е затворило в мазето и заплашва да се самоубие тя направо се стъписа. Набързо намъкна един панталон и една риза , облече палтото защото бе зима и веднага отиде в училището. В двора бе пусто, но когато влезе в сградата все едно имаше панайр. Беше пълно с полицай , а директора и още няколко цивилни стояха до стълбите за мазето. Директора я повика с ръка
-Симеонова здравейте. Това е вашия колега от полицията Михайлов. … -Тя се здрависа с възрастен слаб мъж облечен с вехт костюм. Той и обясни че момчето е заварено от чистачката с огромен нож , че е допряло ножа до шията си и че е казало че ще се самоубие. Тя извикала директора , и Мартин казал същото и на него. Сега стой в другия тъмен край на коридора и ако някой слезе при него се разкрещява и заплашва че ще си пререже гърлото. Михайлов няколко пъти е опитвал да разговаря с него но то отказва и го гони на горния етаж. Затова ако Симеонова можела да го убеди.
На Валентина хем и се искаше да помогне хем и до някъде не и се искаше. Момчето имаше сериозни отклонения , а сега имаше и огромен нож. Но трябваше да опита. Психолога от полицията и говореше нещо но тя вече въобще не го слушаше а прехвърляше възможностите в ума си. После каза „ Ясно , ще го направя“ и тръгна по стълбите.
Тя никога не бе слизала в мазата. Когато слезе по стълбите се оказа в огромен коридор успореден на горния само дето нямаше врати. Беше осветен до половината, а в другата част беше тъмен.
– Казах ви да не слизате! – екна празния коридор
– Мартине , аз съм Валентина Симеонова…
– Какво искате бе ,да умра ли – прекъсна я той – махай се
– Мартине, искам само да поговорим
За няколко секунди се възцари пълна тишина , сякаш момчето обмисляше нещо, после от дъното се разнесе:
-Щом искаш да си говорим ..ела насам
Валентина стоеше още до стълбите така че погледна нагоре. Колегата и направи жест с ръка да отиде. Тя неуверено запристъпва докато не достигна тъмната част . Очите и постепенно привикнаха с тъмнината, вече различаваше обкръжението си. По стените висяха стари картини а под тях бяха складирани чинове. Въпреки че от стълбите коридора изглеждаше напълно тъмен , в тъмната част се виждаше сравнително добре. Тя продължи.Малко преди дъното видя две врати , до едната зад купчина чинове стоеше момчето.
-Мартине…
-Тихо- прекъсна я момчето, то държеше ножа на шията си- ела насам- Валя не помръдна затова той я хвана и я придърпа към себе си.-Каза че искаш да си говорим
-Да …
-Еми сваляй панталона
-Какво!?!
– Казвал съм ти , ще говорим само докато кура ми е в теб
-Мартине-Валя бе шокирана от вулгарния му тон
-Или сваляй панталона или ще те окъпят с кръвта си-през зъби процеди момчето . Гласът му накара жената да настръхне, у нея не остана и капка съмнение че той щеше да го изпълни. Валентина опита отново да го разубеди , дори накрая обърна на молитва въпреки че знаеше че няма смисъл. Лаконичния му отговор бе просто едно – Събувай- Валя откопча панталона и го събу. В сумрака и се стори че момчето се ухили. Тя остана по черни белини , а нагоре бе със палтото си. Понечи да обуе ботите си но момчето я хвана за рамото и я изправи- Забрави да свалиш гащичките..
-Мартине, не бива , може да дойде някой, аз работя тук…
– Няма ….събувай-прекъсна я отново момчето.
Мисълта да остане гола от кръста надолу с 15 годишно момче, а като се имаше и в предвид че на края на коридора бе пълно с непознати мъже. Но ако откажеш той със сигурност щеше да си прерже гърлото.“ Еми нека си го пререже , …. но какво ще кажа , защо се е самоубил, а и защо съм цялата в кръв. Какво да направя ,…какво“ още докато го мислеше тя се наведе и събу бикините си. Когато се изправи момчето се доближи до ухото и– много хубаво миришеш, седни на чина.
Валя видя че зад нея има чин, като в сън тя се повдигна и седна отгоре му . Момчето леко я хвана за коляното и разтвори настрани крака та и, след което се намърда между тях. Вагината на Валя бе месеста с малък клитор, а това че бе обръсната я караше да изглежда още по пухкава. На лицето му бе залепнала широка усмивка. Остави ножа на съседния чин, след което разкопчана дънките си.
-Мартине, моля те не бива- тихо каза жената
-Тихо- Мартин постави пръст на устните и-след малко ще говорим
Хвана я за прасците на придърпа напред докато не се опря в него. Бръкна между бедрата и като насочи члена си. Рязко натисна.
Валя ,импулсивно го прегърна:
-Хххъъъъъ- тя прилепи уста към рамото му, за да заглуши стенанието си . Толкова рязко я бе обладал че тя имаше чувството че я изрита в корема. Но време за почивка нямаше. Момчето започна директно да я джаса с бавни дълги тласъци, което в комбинация с това че бе суха и подейства като поредица от шутове. Тя още по силно го прегърна и стисна зъби. През това време то заговори:
-Скарах се с баща ми, каза ми че никога нищо не е ставало от мен и няма да стане, копеле мръсно. -„ Сега ми е само до разговори“- помисли жената , въпреки че вече се бе навлажнила и не я болеше тя все още го бе прегърнала плътно.-Отговори де , нали искаше да говорим.
Валя отпусна хватката и се дръпна назад. Погледът и се насочи между бедрата,-членът на момчето периодично се показваше и отново потъваше в нея. „ Господи ебе ме…най обикновен хуй,….не е голям… Понеже бях суха затова толкова ме заболя… ами ако някой слезе,…. Не няма….дано по скоро свърши.“ после отвърна:
-Неправилно е постъпил, никога не се говори така на дете-докато го изричаше момчето откопча копчетата на ризата и. Тя хвана ръката му – недей ….студено е.
-Та какво викаш гадно копеле- вече откопчал ризата и той повдигна сутиена нагоре, и обхвана едрата и гърда.- тъпо копеле е. Много готини сиси имаш…- Валентина гледаше през рамото му към тъмнината и не отговаряше . Не и се искаше да повярва че това действително се случва. Той я хвана за челюстта и приближи лицето и към своето.- Не са ли ти казвали че е невъзпитано когато си говориш с човек да не го гледаш- Валентина несъзнателно сведе поглед, момчето определено я плашеше- Гледай ме докато те шибам- тихо , но много злобно излая момчето . Като ужилена тя вдигна очи и погледите им се срещнаха.- Така ….гледай ме….- Дори и в сумрака тя различаваше блясъка на очите му. Той започна бързо да се движи , като яростно застиска лявата и гърда и по конкретно голямото и розово зърно. Беше го хванал като в менгеме и го навиваше ту на една ту на друга страна- Ще ..ме.. гледаш ..докато …те шибам- прошепна в промеждутаците на бързите си дълбоки тласъци.- изведнъж замря и пусна брадичката и- Абе казах ви да не слизате, искате да умра ли-провикна се то.
-Не просто искахме да видим дали сте добре –отвърна Михайлов
Валентина се извъртя и в далечния край видя слабия силует на полицейския психолог.
– Добре сме- намеси се тя, защото знаеше че те чакаха да чуят нейния отговор- той е много добро момче – члена му бавно излезе и после рязко влезе в нея- Просто ни оставете да си поговорим.
– Да махайте се- се провикна момчето и отново рязко и го наби- когато реша ще излезем.
През време на разговора то не бе спряло да мачка зърното и, дори бе усилило неймоверно силата. Валентина го бе сграбчила за ръката но то не пускаше. Щом стъпките на Михайлов по стълбите заглъхнаха , тя прошепна
– Охх, пусни ..боли ме
-Момчето пусна и отново се вторачи в нея :
-Гледай ме-Отново установиха визуален контакт и той започна бързо да я помпа. Изведнъж отново я хвана за брадичката и спря като остана с дълбоко забит в нея член – Ъххххх
Бе опрял челото си в нейното и я гледаше в очите. Валентина усети как буквално вагината и подгизна “ Изпразни се“ премина през ума и.
КЪМ ВТОРА ЧАСТ
ВСИЧКИ ЧАСТИ
ВТОРА ЧАСТ- Чука я в кабинета и!
Докрай забития член на момчето едвам доловимо помръдваше , а дупето му се стягаше в унисон със струите сперма който изпръскаваше дълбоко във вагината на Валя. „ Искаш да говориш ли курво, те ти говорене… добре ти напълних сливата… е говори сега“ .
Когато и последната контракция отмина , той извъртя настрани главата и , и я олиза от врата до ухото. Извади си почти целия кур и рязко и го наби , но тя не помръдна. Извади си го от нея и се наведе, ръката която стискаше гърдата и слезе между краката и , а два от пръстите му потънаха във нея. Той заоблизва зърното и като все още я държеше с извита глава. Бавно продължи нагоре докато отново не достигна до ухото и , през цялото време пръстите му бързо я бродираха вулвата и.
– Добре си поговорихме- каза момчето тихо. Извади пръстите си от нея и ги допря до носа си- харесва ми как путката ти ,мирише на семето ми.
– Хайде да излизаме – успя само да отвърне Валя. В гърлото и бе заседнала буца , и тя имаше чувството че всеки момент ще повърне. Той я пусна и отстъпи една крачка назд. Наведе се взе бикините и и изтри костилката и. Помириса бельото и го прибра в джоба на якето си:
– Да си ги мириша когато маструбирам
ТРЕТА ЧАСТ- Ученикът кара по възрастен приятел да я разпори от чукане
Останаха така няколко минути докато часовника на бюрото тихо щракна , напомняйки на психоложката че остават 15 минути. Това я изкара от транса и тя сви крака и стана . На мястото на дупето и остана малко петно. Тя отиде до бюрото и извади руло тоалетна хартия след което изтри вагината си. Мартин я бе наблюдавал през цялото време. Той си седеше на канапето гол от кръста надолу.
– Обличай се- каза тихо тя- след 10 минути имам среща с друг ученик.- Тя отиде до вратата където събра дрехите си и ги облече. Взе анцуга от пода и го занесе на Мартин – Хайде обличай се де…
– Оближи ми кура
-Няма време , ще дойде друг ученик
– Няма да се облека докато не ми направиш свирка –той хвана отпуснатия си член и го насочи нагоре….Цялата част 3
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ -Край на историята
-Харесва ми ,ха ха- Мартин се захили като побъркан, като гледаше лицето на Валя
Вальо допря члена си до лицето и обра с него стичащата се сперма. На главичката му се събра завидно количество гъста бяла течност. Хвана жената за косата и я дръпна назад:
-Лапни го- Валя бе толкова изтръпнала че само отвор уста . Този път вкара само главичката си- оближи го .. а така …хубаво….добре , добре – Тя завъртя език около члена му обирайки събраната сперма. –Сега гълтай – той си го извади и тя преглътна , това се повтори още няколко пъти . Когато вече нямаше какво да обира той я хвана за косата и я изправи , след което я блъсна към Мартин- не вярвах че я ебеш брат, евала и мерси, яка путка , а и семето изяде .
-Добре я нахрани, ха ха – захили се Мартин